Психосоматика, соматопсихика и езикът на симптома
Понякога човек търси медицинска помощ за болка, която не отшумява с месеци. Прегледите не показват отклонения, а изследванията са в норма.
Болкоуспокояващи, физиотерапия, масажи, промяна на навици – опитите се натрупват, но симптомът продължава да се връща. В един момент се появява предположението: „Възможно е да е от стрес.“
Болката не е измислена, преувеличена или „само в главата“.
Симптомът е реален, но причините, които го пораждат или поддържат, невинаги могат да бъдат открити чрез образно изследване или лабораторен резултат.
Понякога те се намират в начина, по който продължителният стрес, трудните преживявания и неизразените емоции се отразяват върху тялото. Именно тази връзка изследва психосоматиката.
Какво представлява психосоматиката
Понятието произлиза от гръцките думи psyche – душа или ум, и soma – тяло.
Какво изследва
Като научна и клинична област психосоматиката разглежда връзките между психичното, емоционалното и социалното функциониране на човека и неговото физическо здраве. Тя изследва как тревожността, хроничният стрес, потиснатите емоции, травматичните преживявания и вътрешните конфликти могат да намерят израз чрез телесни симптоми.
Кратка история
Германският лекар Георг Гродек, смятан за един от основоположниците на психосоматичната медицина, е сред първите, които систематично разглеждат симптома като израз на несъзнавани вътрешни процеси. В книгата си „Книгата на То“ от 1923 г. той описва заболяването не просто като случаен дефект на организма, а като възможно послание на несъзнаваната част от човека.
По-късно психиатърът и психоаналитик Франц Александер развива теорията, че определени психични конфликти могат да бъдат свързани с конкретни физически заболявания. Макар идеята за толкова пряка връзка впоследствие да е оспорвана и значително усложнена, работата му има съществен принос за признаването на емоционалните фактори като важна част от разбирането на здравето.
Общият адаптационен синдром
Биологичните основи на връзката между психика и тяло са доразвити от ендокринолога Ханс Селие, който описва реакцията на организма към продължителното натоварване в три основни етапа:
Тревожна реакция
Съпротива
Изтощение
Когато човек остане в състояние на хроничен стрес, организмът му продължително поддържа висока физиологична готовност. С времето това може да се отрази върху имунната, сърдечно-съдовата, хормоналната и стомашно-чревната система.
Биопсихосоциалният модел
Днес психосоматиката се основава на биопсихосоциалния модел. Според него физическото и психичното здраве се формират от непрекъснатото взаимодействие между биологични, психологически и социални фактори. Човекът не се разглежда като отделни системи, а като цялостен организъм, в който тялото, преживяванията, отношенията и средата постоянно си влияят.
Какво е соматопсихика
Ако психосоматиката разглежда как психичните процеси влияят върху тялото, соматопсихиката описва обратната посока – отражението на физическото състояние върху психиката.
Хроничната болка може да доведе до потиснатост, изолация и загуба на надежда. Тежкото заболяване може да предизвика тревожност или депресивни преживявания. Продължителното безсъние нарушава способността за емоционална регулация. Хормоналните нарушения могат да променят настроението, енергията и начина, по който човек възприема света.
Когато тялото страда, то непрекъснато изпраща сигнали към мозъка. Тези сигнали влияят върху мислите, чувствата, поведението и отношенията с другите. Съвременните изследвания потвърждават, че тази връзка е двупосочна – все по-голямо внимание се отделя на взаимодействия като оста мозък–черва, мозък–имунна система, мозък–кожа и сърце–мозък.
Затова при работата с психосоматични симптоми не е достатъчно да гледаме само към психиката или само към тялото. Те водят постоянен диалог.
Психоневроимунология и научното изследване на стреса
Психиката и имунитетът
Психоневроимунологията изучава взаимодействието между психичните процеси, нервната система, хормоналната регулация и имунната система.
През 1975 г. психологът Робърт Адер и имунологът Никълъс Коен показват, че имунната система може да бъде повлияна чрез процеси на класическо обуславяне. Изследването им подкрепя разбирането, че психиката и имунитетът не функционират независимо един от друг.
Травмата и нервната система
Травматичните преживявания не остават единствено в съзнателната памет. Психиатърът и изследовател Бесел ван дер Колк разглежда начина, по който травмата може да се кодира в автономната нервна система, хормоналните механизми и сетивно-моторните реакции на тялото.
Продължителният стрес и неразрешената травма могат да нарушат равновесието между симпатиковия дял на автономната нервна система, свързан с реакциите „борба или бягство“, и парасимпатиковия дял, който подпомага възстановяването, почивката и храносмилането. При продължително нарушаване на този баланс могат да се появят мускулно напрежение, хронични болки, нарушения на съня, стомашно-чревни оплаквания и други телесни симптоми.
Алекситимия – когато преживяванията трудно се превръщат в думи
Буквалното значение на понятието е „без думи за емоциите“. Терминът е въведен през 1973 г. от психиатъра Питър Сифниос след наблюдения върху хора с психосоматични симптоми, които изпитват затруднение да разпознават, разграничават и описват чувствата си.
Когато бъдат попитани как се чувстват, някои хора отговарят чрез телесни усещания: „стяга ме гърлото“, „боли ме стомахът“, „нещо тежи в гърдите“. Това не означава, че те нямат емоции. По-скоро преживяванията им трудно достигат до съзнанието във форма, която може да бъде назована и споделена.
Алекситимията не е недостатък на характера. Тя често се развива при хора, израснали в среда, в която емоциите са били омаловажавани, наказвани или посрещани с неразбиране. В терапията постепенно могат да бъдат изграждани емоционална осъзнатост, по-богат вътрешен език и по-добра способност човек да разбира сигналите на собственото си тяло.
Важният въпрос не е дали симптомът е „психичен“, или „физически“, а как можем да работим терапевтично с цялостното преживяване на човека.
Когато медицинските изследвания не откриват причината
Съществуват състояния, при които човек изпитва напълно реални симптоми, но медицинската диагностика не установява структурно увреждане, което да ги обясни достатъчно. Това са т.нар. функционални симптоми.
Важно е да се прави разграничение между органично заболяване, при което има установима структурна промяна в тъкан или орган, и функционално нарушение, при което структурата може да изглежда нормална, но начинът на функциониране е нарушен. Това разграничение не означава, че функционалното оплакване е по-малко сериозно или реално.
Хората с подобни симптоми често преминават през множество кабинети, изследвания и различни предположения. Когато не получат ясно обяснение, те могат да започнат да се съмняват в собственото си преживяване или да се страхуват, че никой не ги разбира. Това допълнително увеличава тревожността, срама и хроничния стрес, които могат да поддържат или усилват симптомите.
Психотерапията не замества медицинската диагностика и лечение. Медицинският преглед винаги е необходим, когато има физически симптоми. Психотерапевтичната работа допълва медицинската грижа, като насочва вниманието към историята зад симптома.
Как работим с психосоматичните симптоми
Когато при нас потърси помощ човек с хронична болка, необяснима умора, телесно напрежение или тревожност, която се усеща в цялото тяло, не търсим „виновния“ орган. Търсим историята на човека и контекста, в който симптомът се е появил.
Подходът ни е интегративен и телесно ориентиран. Той съчетава психодинамичното разбиране за несъзнаваните процеси, принципи от неорайхианската аналитична психотерапия и съвременните познания за автономната нервна система, травмата и емоционалната регулация.
В ТЕРАПЕВТИЧНИЯ ПРОЦЕС МОГАТ ДА БЪДАТ ИЗСЛЕДВАНИ ВЪПРОСИ КАТО:
Кога симптомът се е появил за първи път и какво се е случвало в живота ти през този период?
В кои ситуации оплакването се засилва и кога намалява?
Има ли определен емоционален, социален или релационен контекст?
Кои чувства ти е трудно да разпознаваш, приемаш или изразяваш?
Какво обичайно правиш с гнева, тъгата, страха или нуждата от близост?
Възможно ли е симптомът да изпълнява защитна функция? От какво може да те предпазва тялото?
Какво би се променило в живота ти, ако симптомът изчезне?
Това не са въпроси с предварително определени отговори. Те са отправна точка към по-дълбоко разбиране.
Тялото като част от терапевтичния процес
В интегративния подход тялото не е само обвивка на психиката. То е активен участник в начина, по който човек преживява себе си и света. То носи информация, която невинаги може да бъде достигната единствено чрез думи.
В терапията можем да обърнем внимание на стойката, дишането, мускулното напрежение и начина, по който тялото реагира по време на определени теми. Свити напред рамене могат да бъдат свързани с опит за защита или затваряне. Стегнатият гръден кош и задържаният дъх могат да показват състояние на постоянна готовност. Плиткото дишане може да съпътства хронична активация на стресовата система.
Тези телесни прояви не се използват за прибързани заключения или универсални интерпретации. Те се разглеждат като покана към любопитство и осъзнаване.
Когато човек каже: „Гърлото ми се стяга всеки път, когато трябва да се противопоставя на някого“, не е необходимо веднага да решаваме какво означава това. Можем да останем с усещането и да го изследваме: Каква форма има? Къде точно се намира? Каква е температурата му? Променя ли се? Какво би казало, ако можеше да говори?
Понякога чрез този процес изплуват емоция, спомен, образ или потребност, които дълго са оставали недостъпни.
Когато симптомът бъде чут, той вече не е принуден да говори толкова силно.
Най-чести психосоматични прояви
Наличието на някой от изброените симптоми не означава автоматично, че причината е психосоматична. Медицинската консултация и необходимите изследвания са задължителна първа стъпка.
1. Стомашно-чревни оплаквания
- синдром на раздразненото черво
- функционална диспепсия
- чести коремни болки
- гадене без установена органична причина
- запек или диария, които се усилват при стрес
- функционални стомашни оплаквания
Връзката между мозъка и стомашно-чревния тракт е една от най-интензивно изследваните области в съвременната психосоматика. Ентералната нервна система е свързана двупосочно с централната нервна система чрез редица механизми, включително блуждаещия нерв. Продължителният стрес може да повлияе върху перисталтиката, секрецията и чувствителността на стомашно-чревния тракт.
2. Хронична болка и мускулно напрежение
- болки в гърба и врата
- тензионно главоболие
- дифузни мускулни болки
- ставни оплаквания без достатъчно ясно обяснение
- хронично мускулно напрежение
Продължителният стрес често се отразява върху мускулатурата. Когато организмът постоянно очаква опасност, определени мускулни групи могат да останат хронично активирани. Вилхелм Райх описва подобни трайни напрежения чрез понятието „характерова броня“ – телесен израз на психичните защитни механизми.
3. Сърдечно-съдови и вегетативни прояви
- функционално сърцебиене
- стягане в гърдите без установена сърдечна причина
- колебания в артериалното налягане при емоционален стрес
- пристъпи на паника със симптоми, наподобяващи сърдечен проблем
- изпотяване, треперене или усещане за прималяване
Тези преживявания могат да бъдат силно плашещи. Преди да бъдат разглеждани като свързани със стрес или тревожност, е важно да се изключи медицинска причина.
4. Кожни прояви
- атопичен дерматит
- псориазис
- уртикария
- акне
- сърбеж или други кожни реакции
Кожата е границата между вътрешния и външния свят. Тя може да реагира особено чувствително при силен срам, социален стрес, преживяване на нарушени лични граници или неудовлетворена нужда от близост.
Това не означава, че всяко кожно заболяване има психологична причина. По-скоро психичните фактори могат да бъдат част от по-сложна картина.
5. Дихателни симптоми
- функционален задух
- усещане, че въздухът не достига
- хипервентилация
- хронична кашлица без достатъчно медицинско обяснение
- влошаване на някои дихателни състояния при стрес
Дишането е особена функция, защото протича автоматично, но едновременно с това може да бъде повлияно съзнателно. То се променя според емоционалното ни състояние. При страх можем да задържим дъха си, при тревожност да дишаме плитко и учестено, а при тъга да усещаме тежест и свиване в гърдите.
6. Нарушения на съня и хронична умора
- трудно заспиване
- чести нощни събуждания
- неспокоен и непълноценен сън
- продължително изтощение
- усещане за умора независимо от почивката
Продължителната активация на стресовата система може да наруши естествените ритми на сън и бодърстване. Когато организмът остава в състояние на постоянна готовност, преминаването към дълбока почивка и възстановяване става по-трудно.
Зад хроничната умора понякога стои не само физическо натоварване, но и дълго носено емоционално напрежение.
7. Имунни и ендокринни нарушения
Хроничният стрес може да повлияе върху функционирането на имунната и хормоналната система.
Това не означава, че автоимунните или ендокринните заболявания са причинени единствено от психологични фактори. Тези състояния имат сложна биологична основа и изискват медицинско наблюдение.
Психосоматичният подход разглежда стреса, травмата и емоционалното натоварване като възможни фактори, които влияят върху протичането, преживяването и управлението на заболяването.
Как да разпознаем възможна психосоматична компонента
Не всяка болка и не всеки симптом са психосоматични. Преди да се търси психологично обяснение, е необходимо да бъдат проведени подходящи медицински изследвания. Все пак някои признаци могат да насочат към възможно участие на психични и емоционални фактори:
Симптомът се появява или се засилва по време на емоционално напрежение.
Оплакванията са свързани с конкретни отношения, ситуации или периоди от живота.
Медицинските изследвания не откриват достатъчно обяснение за силата на симптома.
Състоянието се подобрява при почивка, отпуск или отдалечаване от определен източник на стрес.
Подобни симптоми са се появявали и преди в трудни периоди.
Съществува затруднение в разпознаването и изразяването на емоции.
Телесните оплаквания се променят и преминават от една система към друга без ясна медицинска връзка.
Понякога за човека е по-достъпно да каже „Боли ме“, отколкото „Страх ме е“, „Ядосан съм“ или „Тъжно ми е“.
Симптомът не е враг
Едно от основните разбирания в психотерапевтичната работа с психосоматика е, че симптомът не бива да бъде разглеждан само като враг, който трябва да бъде премахнат на всяка цена. Понякога той стои като пазител пред нещо важно. Сякаш казва:
„Спри. Обърни внимание. Тук има преживяване, което не може повече да бъде пренебрегвано.“
Когато единствената цел е симптомът да бъде заглушен, без да бъде разбран контекстът му, тялото може да продължи да изпраща същия сигнал или да намери друг начин да изрази напрежението.
Когато обаче започнем да задаваме различни въпроси – каква емоция носи болката, кога се появява, какво се е случило преди нея, каква нужда остава неизразена – може да настъпи промяна. Тялото получава внимание. Историята зад симптома започва да намира думи.
Това не означава, че всяко телесно оплакване ще изчезне само чрез психотерапия. Означава, че човек може да изгради по-дълбоко разбиране за себе си, да намали вътрешното напрежение и да развие по-добра връзка със собственото си тяло.
Когато тялото ти говори, можеш да се научиш да го чуваш
Ако разпознаваш себе си в част от написаното и тялото ти изпраща сигнали, за които все още не е открито пълно медицинско обяснение, психотерапията може да бъде следваща стъпка в грижата за теб.
В SOMA Therapy работим с хора, чиито тела изразяват нещо, което дълго не е могло да бъде назовано с думи. Подходът ни е внимателен, постепенен и съобразен с индивидуалния ритъм на всеки човек. Не бързаме да даваме окончателни обяснения. Не принуждаваме тялото да се отпусне и не обявяваме симптома за „измислен“.
Слушаме. Изследваме преживяването. Търсим историята и връзката между симптома, емоциите, отношенията и житейския контекст.
Понякога именно от това разбиране започва облекчението – не просто като временно потискане на болката, а като нов начин да бъдеш в контакт със себе си.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
- Alexander, F. (1950). Psychosomatic Medicine: Its Principles and Applications. Norton.
- Ader, R., & Cohen, N. (1975). Behaviorally conditioned immunosuppression. Psychosomatic Medicine, 37(4), 333–340.
- Engel, G. L. (1977). The need for a new medical model: A challenge for biomedicine. Science, 196, 129–136.
- Groddeck, G. (1923). Das Buch vom Es [The Book of the It]. Internationaler Psychoanalytischer Verlag.
- Nakao, M. et al. (2020). Biopsychosocial medicine research trends. BioPsychoSocial Medicine, 14, 26.
- Selye, H. (1936). A syndrome produced by diverse nocuous agents. Nature, 138, 32.
- Sifneos, P. E. (1973). The prevalence of alexithymic characteristics in psychosomatic patients. Psychotherapy and Psychosomatics, 22, 255–262.
- van der Kolk, B. (2014). The Body Keeps the Score: Brain, Mind, and Body in the Healing of Trauma. Viking Press.
- Zhao, B. et al. (2023). Heart-brain connections: Phenotypic and genetic insights from magnetic resonance images. Science, 380, abn6598.