Травма от тежко събитие – когато опасността остава в тялото
Катастрофа, пожар, нападение, природно бедствие или внезапен инцидент могат за секунди да разрушат усещането за сигурност и нормалност.
Когато нервната система остане в режим на оцеляване
В момента на събитието нервната система преминава в един от три режима:
Борба
Бягство
Замръзване
Дори когато реалната опасност е преминала, тялото може да продължи да реагира така, сякаш заплахата все още е настояща. При някои хора симптомите се появяват непосредствено след преживяното, а при други – месеци или дори години по-късно. В определени случаи може да се развие посттравматично стресово разстройство.
Как може да се прояви травмата
Възможните реакции включват:
Натрапливи спомени, образи или кошмари.
Панически реакции и силни телесни симптоми.
Постоянна свръхбдителност и лесно стряскане.
Избягване на хора, места или ситуации, свързани със събитието.
Трудност при шофиране, пътуване или връщане на мястото на инцидента.
Нарушения на съня и концентрацията.
Раздразнителност и внезапни изблици на гняв.
Усещане за откъснатост от тялото или хората.
Емоционално вцепеняване и загуба на интерес.
Вина, че човекът е оцелял или не е направил достатъчно.
Тези реакции не са слабост. Те показват, че нервната система все още се опитва да обработи преживяване, възприето като заплаха за живота.
Как работим в SOMA Therapy
Терапевтичният процес започва със създаване на безопасност, стабилизиране и възстановяване на усещането за контрол. Човекът определя темпото. Той има право да спре, да мълчи, да поставя граници и да избира колко от преживяното е готов да изследва.
Телесно ориентирана работа
След тежко събитие тялото може да остане в постоянна готовност. Дишането е плитко, мускулите са напрегнати, а всеки внезапен звук може да бъде възприет като опасност. Чрез дишане, заземяване, ориентиране към настоящата среда и разпознаване на напрежението нервната система постепенно се учи да различава настоящия момент от преживяното в миналото.
Работа с мислите и емоциите
След травма често се появяват убеждения като:
В терапията тези мисли се изследват внимателно. Целта не е човекът да бъде убеждаван, че светът е напълно безопасен, а да започне да различава реалния риск от реакцията, която идва като ехо от миналото. Работи се и с чувствата на страх, гняв, вина и безпомощност, както и с промените в отношенията с близките.
Психодраматична работа
При достатъчна стабилност определени елементи от преживяното могат да бъдат изследвани символично и в защитена среда. Човекът запазва контрол над процеса и може да каже:
Целта не е сцената да бъде преживяна отново, а да се възстанови усещането за избор и вътрешна опора.
От оцеляване към живот
Терапията не може да изтрие случилото се. Тя може да помогне травматичният спомен да бъде интегриран, без постоянно да управлява настоящето. Постепенно човекът започва да различава:
„Това се случи тогава.“
„Това се случва сега.“
Работим за възстановяване на сигурността, доверието и способността човек отново да планира, да се свързва и да живее, вместо единствено да оцелява.