Травма от тежко заболяване в ранна детска възраст
За едно дете тялото обикновено е мястото, чрез което то опознава света – движи се, играе, докосва и създава връзки.
Когато ранните години са белязани от тежко заболяване, продължителни болнични престои, операции или болезнени процедури, тялото може да престане да се усеща като безопасно.
Какво остава от преживяното
Иглите, медицинските апарати, изследванията и раздялата с близките могат да оставят следи не само върху физическото здраве, но и върху психиката и нервната система. За детето преживяното може да носи послания като:
Дори когато лечението е било необходимо и животоспасяващо, то може да бъде преживяно като заплашително, ако детето не е разбирало какво се случва и не е получавало достатъчно утеха и сигурност.
Как травмата може да се прояви по-късно
Следите от ранното заболяване невинаги се свързват ясно с детството. В зряла възраст могат да се проявят като:
Повишена тревожност за здравето.
Постоянно наблюдение на телесните усещания.
Страх, че всеки симптом означава сериозно заболяване.
Често търсене на прегледи и уверения.
Избягване на лекари, болници, игли или медицински процедури.
Силно напрежение преди изследване.
Недоверие към собственото тяло.
Трудност да се отпуснеш и да повярваш, че опасността е отминала.
Тревожност при раздяла и силна нужда от присъствие на близък човек.
Усещане за безпомощност при болка или загуба на контрол.
Човек може рационално да знае, че е здрав, но тялото му да реагира така, сякаш заболяването може да се върне всеки момент. Това не означава, че преувеличава – нервната система е научила, че телесното усещане може да бъде сигнал за опасност.
Как работим в SOMA Therapy
Разглеждаме ранното заболяване не само като медицинска история, а и като преживяване на страх, самота, болка и загуба на контрол.
Телесно ориентирана работа
Ранните медицински преживявания могат да се проявяват чрез задържан дъх, стягане в гърдите, мускулно напрежение, замръзване или силна чувствителност към медицинска среда. Чрез внимателна работа с дишането, движението, заземяването и усещането за опора човек постепенно възстановява връзката с тялото си.
Целта не е тялото да бъде принудено да се отпусне, а отново да се преживява като място на избор, сигурност и принадлежност.
Работа с мислите и тревожността
В терапията се изследва разликата между разумната грижа за здравето и тревожната свръхбдителност.
Работа с емоциите и отношенията
Зад тревогата за здравето често стоят страх, безпомощност, гняв, самота или скръб за изгубеното детство. В терапията човек може да изрази:
Когато тези преживявания бъдат чути и приети, постепенно се изгражда по-сигурна връзка със себе си и с другите.
Психотерапията не заменя медицинската диагностика, а помага страхът да не управлява целия живот.
От тяло, свързано със страх, към тяло, което отново е дом
Терапията не може да заличи случилото се. Тя може да помогне човекът да различи миналото от настоящето, да възстанови доверието към собственото си тяло и да започне да го преживява не само като източник на риск, а и като носител на сила и устойчивост.
Преживяното остава част от историята, но не е необходимо да определя начина, по който човек живее днес.