Психотерапия при диабет
Диабетът е хронично състояние, което променя не само начина, по който функционира тялото, но и ежедневието, навиците и представата на човека за самия него.
Тази грижа няма крайна дата и може да бъде уморителна както физически, така и емоционално.
След поставянето на диагнозата
Започва период на редовно проследяване на кръвната захар, медикаментозно лечение, планиране на храненето и повече внимание към движението.
Наред с медицинските изисквания често се появяват страх, тревожност, гняв, тъга, вина и усещане за загуба на предишния начин на живот.
Психотерапията създава пространство, в което тези преживявания могат да бъдат изразени и разбрани, без диабетът да се превръща в цялата идентичност на човека.
Емоционалната страна на живота с диабет
Животът с диабет може да бъде съпроводен от:
Страх от усложнения.
Тревожност, свързана с храненето и стойностите на кръвната захар.
Вина, когато режимът не е спазен напълно.
Гняв срещу диагнозата и ограниченията.
Тъга по предишния начин на живот.
Умора от постоянното планиране и контрол.
Срам или чувство за различност.
Когато тези емоции останат без място за изразяване, те могат да доведат до изтощение или затруднения в поддържането на необходимите грижи.
Умората от диабета
Постоянното управление на заболяването може да доведе до т.нар. умора от диабета. Човек може да загуби мотивация, да избягва измервания и медицински прегледи или да преминава между прекомерен контрол и пълно отказване. Може да се появи мисълта:
Това не е липса на воля или безотговорност. То може да бъде естествен отговор на продължителното натоварване.
Как работим в SOMA Therapy
Разглеждаме диабета не само като медицинска диагноза, а и като значимо житейско преживяване.
Психотерапията не заменя лечението, назначено от ендокринолог. Тя допълва медицинската грижа, като работи с психологическите и емоционалните аспекти на заболяването.
Приемане на диагнозата
Приемането не означава примирение. То означава човек постепенно да признае новата реалност, без да води постоянна вътрешна битка с нея. В терапията се изследва какво се е променило, какво е било изгубено и как грижата за здравето може да бъде част от живота, без да го определя изцяло.
Работа с тревожността, вината и гнева
Страхът от усложнения може да доведе до постоянно наблюдение на тялото или избягване на прегледи. В терапията се работи за разграничаване между разумната грижа и тревожната свръхбдителност.
Място получават и гневът, тъгата и вината. Диабетът не е изпит, който трябва да бъде положен съвършено. Грижата е продължителен процес с по-лесни и по-трудни периоди.
По-добра връзка с тялото и устойчиви навици
След диагнозата човек може да възприема тялото си като враг. Постепенно отношението може да се промени:
„Тялото ми работи срещу мен.“
„Тялото ми има нужда от подкрепа.“
Работи се върху постижими цели, по-устойчиви навици и мотивация, основана на грижа, а не на страх и наказание.
Диабетът е част от живота, но не е целият живот
Психотерапията не премахва диагнозата и не заменя медицинското лечение. Тя може да помогне човекът да живее с диабета по-осъзнато, устойчиво и с по-малко самообвинение.
Зад диагнозата остава човек със своите отношения, желания, способности и мечти. В терапията има място не само за ограниченията и контрола, но и за близост, смисъл, удоволствие и надежда.