УСЛУГИ

Психотерапия при стомашно-чревни заболявания

Стомахът и червата не участват единствено в храносмилането. Те са тясно свързани с нервната система и реагират чувствително на стреса, тревожността и силните емоционални преживявания.

Психотерапия при стомашно-чревни заболявания в SOMA Therapy

При напрежение могат да се променят моториката на стомаха и червата, чувствителността към болка, апетитът и начинът, по който се усвоява храната. От своя страна продължителните симптоми могат да засилят тревожността и постепенно да ограничат ежедневието.

Психотерапията не замества медицинската диагностика и лечението от гастроентеролог. Тя допълва медицинската грижа, като подкрепя човека в справянето със стреса, страха и ограниченията, свързани със заболяването.

Затвореният кръг

Симптомът и страхът от него могат да започнат да се захранват взаимно:

Стрес

Стомашно-чревен симптом

Страх от симптома

Още напрежение

Усилване на оплакването

↻ И ЦИКЪЛЪТ ЗАПОЧВА ОТНАЧАЛО

Емоционалното преживяване на симптомите

Животът със стомашно-чревно заболяване или функционално нарушение може да бъде изтощителен. Често се появяват:

Тревожност кога ще възникне следващият симптом.

Страх от хранене и постоянно наблюдение на тялото.

Притеснение от загуба на контрол на обществено място.

Срам от подуване, газове или чести посещения на тоалетната.

Гняв към тялото, което изглежда непредвидимо.

Умора от диети, ограничения и многократни опити за лечение.

Загуба на спонтанност и удоволствие от храната.

С времето човек може да започне да избягва пътувания, срещи, ресторанти или места без лесен достъп до тоалетна.

Не всяко стомашно-чревно заболяване е причинено от психологически фактори. Стресът обаче може да влияе върху интензивността на симптомите и върху начина, по който човек ги преживява.

Как работим в SOMA Therapy

Разглеждаме симптома в контекста на цялостния живот на човека.

Връзката между стреса и симптомите

В терапията се изследва кога се появяват оплакванията, какво ги предхожда и дали се засилват при конфликти, натоварване или тревожност. Целта не е всеки симптом да бъде обяснен психологически, а да бъдат открити повтарящи се връзки, които могат да подпомогнат справянето.

Регулация на нервната система

Работи се с техники за заземяване, дишане, телесно осъзнаване и разпознаване на ранните признаци на напрежение. Тези методи не лекуват органичното заболяване, но могат да помогнат на човека да регулира по-добре стресовата си реакция.

Работа със страха и тревожните мисли

Симптомите често са придружени от мисли, които в терапията постепенно се заменят с по-реалистични послания:

ТРЕВОЖНИТЕ МИСЛИ
„Ще ми стане лошо пред всички.“
„Няма да успея да се прибера.“
„Тялото ми е извън контрол.“
ПО-РЕАЛИСТИЧНИТЕ
„Имам симптом, но мога да реагирам на него.“
„Не всяко усещане означава криза.“
„Мога да се погрижа за себе си, без да се отказвам от целия си живот.“

Емоции, граници и хранене

Понякога зад напрежението стоят гняв, страх, безсилие или трудност да бъдат поставени граници. Човек се учи да разпознава и назовава чувствата си, вместо те да остават единствено на телесно ниво.

При страх от хранене се прави разграничение между медицински необходимите ограничения и тези, водени основно от тревожност, в съответствие с препоръките на медицинските специалисти.

Живот отвъд симптома

Психотерапията не обещава да премахне заболяването. Тя може да помогне животът да не бъде изцяло управляван от симптомите – чрез повече спокойствие около храненето, по-малко избягване и по-добра връзка с тялото.

Стомашно-чревният симптом не е наказание и не означава, че човек сам е причинил състоянието си.

Той заслужава медицинско внимание, но и разбиране на емоционалния и житейския контекст, в който се проявява.